По-долу следва откъс от книгата „Шест мислещи шапки“ от Едуард де Боно – всепризнат авторитет по концептуално мислене. В книгата се разкрива как можем да усвоим умението да разделяме емоцията от логиката, творчеството от информацията и обективността от негативността. Това се постига чрез използването на една изключителна техника – шест шапки в шест различни цвята – бяла, червена, черна, жълта, зелена, синя, които насочват мисленето в определена посока.
Червената шапка ни насочва да използваме чувствата и вътрешните си усещания, тъй като те придават смисъл на мисленето.
Мястото на чувствата в мисленето
Замъгляват ли чувствата мисленето или са част от него? В кой момент чувствата излизат на сцената? И добри мислители ли са емоционалните хора?
Традиционната представа е, че чувствата замъгляват мисленето. Предполага се, че добрият мислител е хладнокръвен, безпристрастен и не се влияе от чувствата. Смята се, че той е обективен и разглежда фактите заради самите факти, а не заради това, че те са в съзвучие със собствените му емоционални предпочитания. Дори понякога се твърди, че жените са твърде емоционални, за да са добри мислители и че не им достига безпристрастност, която е нужна за вземането на добри решения.
Само че всяко решение в края на краищата трябва да бъде емоционално. Поставям ударението върху думите „в края на краищата“. След като сме използвали мисленето си, за да съставим картата, изборът на пътя, по който ще тръгнем, се определя от системата ценности и от чувствата ни. По-късно ще се върна отново към това.
Чувствата придават смисъл на мисленето и го пригаждат към нашите нужди в контекста на конкретния момент. Те са необходима част от работата на мозъка, а не досадна пречка или остатък от животинското ни минало.
Има три момента, в които чувствата могат да повлияят на мисленето.
Първо, могат да съществуват силни чувства като фон на мисленето – страх, гняв, омраза, презрение, ревност или любов. Този фон ограничава и „оцветява“ всички възприятия. Целта на мисленето на червената шапка е да направи този фон видим, така че неговото влияние да може да се наблюдава. Той може да доминира над цялото мислене. Носител на емоционалния фон може да е отделен човек, ситуация или този фон може да съществува по други причини.
Второ, чувствата могат да бъдат стартирани от определени възприятия. Възприемаш казаното от някого като обида и след това цялото ти мислене за този човек е под знака на това чувство. Възприемаш (може би погрешно), че някой казва нещо само заради собствения си интерес и след това отхвърляш всяко негово становище. Много сме бързи в тези моменти и лесно попадаме в капана на чувствата. Мисленето на червената шапка ни дава възможност да изваждаме такива чувства на повърхността, в момента, в който те се появят.
Трето, чувствата могат да се появят след като картата на ситуацията е съставена. Такава карта ще трябва да включва и чувствата, породили се от червеното мислене. След това вече чувствата, вкючително и личните предпочитания, ще послужат при избирането на пътя на картата. Всяко едно решение се основава на ценностите, а ние реагираме на тях емоционално.
За тези, които виждат ценното в изразяването на чувствата, участващи в процеса на мислене, червената шапка предлага полезен инструмент за легитимиране на тези чувства, така че те ще могат да заемат своето място в окончателния вид на картата, която съставяме.
Интуиция и предчувствие
Думата „интуиция“ се използва по два начина. Но с оглед на функционирането на мозъка те са съвършено различни.
„Интуиция“ може да се използва в смисъл на внезапно прозрение. Нещо, което е било възприемано по един начин внезапно започва да се възприема другояче. Резултатът може да е творческа идея, научно откритие или скок напред в математиката.
В другата си употреба думата „интуиция“ означава моментално да схванеш дадена ситуация. Това става благодарение на комплексна преценка, основаваща се на опита – преценка, която вероятно не може да се раздроби на компоненти, дори не може да се изрази с думи. Когато възприемете някого като приятелски настроен, това става моментално под формата на сложна преценка, основаваща се на много фактори.
Преди всичко ние им даваме легитимност чрез мисленето на червената шапка. Тази шапка ни позволява да поискаме от друг да изрази вътрешните си чувства, а и на нас самите да изразим своите чувства като нормална част от мисленето.
Към интуицията трябва да се отнасяме като към съветник. Ако съветникът е давал добри съвети до момента, твърде вероятно е да му обърнем по-голямо внимание на това, което ни казва. Можем в такива случаи да се вслушваме в интуицията си.
Примери за интуиция в мисленето
„Интуицията ми подсказва, че този електромобил просто няма да се продава.“
Такава интуиция може да се базира върху познаването на пазара, опит с подобни продукти и разбиране на механизма, по който се взема решение за покупка в този ценови диапазон.
Интуицията, предчувствието и усетът са близки. Предчувствието е хипотеза, която се основава на интуиция. Усещането (вътрешно чувство) може да варира от естетическо (въпрос на вкус) до ясно дефинирана преценка.
Например:
- „Имам усещането, че той може да се огъне, когато дойде време да взема решение.“
- „Имам силното усещане, че този автобусен билет и този велосипед са ключови доказателства в разследване на убийството.“
- „Имам усещането, че това не е правилната теория. Твърде сложна и объркана е.“
Всички успели учени, бизнесмени и военноначалници като че ли имат този „усет“ за ситуацията. За бизнесмена можем да кажем, че „подушва парите“, което означава, че дори ако изгледите за печалба не са толкова явни, че да бъдат забелязани от други, то един бизнесмен с развит дух може да предусети шансовете.
Интуицията не е безпогрешна. При хазарта, например, тя е изключително подвеждаща. Ако на рулетката се е падало червено осем пъти поред, интуицията силно подсказва, че следващият път ще излезе черно. А шансовете си остават същите. Рулетката няма памет.
Червената шапка по време на работни срещи, дискусии и разговори
- „Не ми харесва начина, по който се води тази среща.“
- „Имам усещането, че ни принуждават да приемем едно споразумение, което всъщност не желаем.“
Наистина ли трябва да казваме тези фрази? Трябва ли да се ядосваме и да ядосваме другите? Не може ли чувствата си да ги изразим чрез погледи, тон? Не е изкуствена червената шапка?
Точно в тази изкуственост е и действителната ценност на червената шапка. Обикновено чувствата се нуждаят от известно време, за да избликнат и от още повече време, за да отзвучат. Може да се възмутиш. Може да се разсърдиш. Може да те обидят, може и ти да обидиш някого. Червената шапка обаче ти позволява за съвсем кратко време да превключиш в емоционален режим и да се върнеш обратно. Просто си слагаш червената шапка, говориш и после я сваляш. Това, което изразяваш с червената шапка, не е толкова лично, тъй като тя се приема за формален идиом.
Самата потребност „да си сложиш червената шапка“ намалява конфликтите. Едва ли някой ще си прави труда да си я слага всеки път, когато му се стори, че има нещо обидно. А след като идиомът на червената шапка е възприет веднъж, изразяването на емоционални съждения без него запомчва да изглежда като излизане от рамките на добрия тон.
Освен това червената шапка осигурява точно обозначена „врата“ за усещанията и чувствата. Това означава, че те вече нямат основание да нахълтват в произволен момент. Всеки, който чувства потребност да бъде емоционален, разполага с ясно дефиниран начин за това.
И вече не е необходимо да отгатваш чувствата на останалите. Има начин да ги запиташ директно.
Например:
- „Искам да ми кажеш какво мислиш за предложението ми.“
- „Подозирам, че не ме харесваш. Кажи ми така ли е.“
- „Много съм доволен от начина, по който протича тази конференция. Споделяте ли всички това мнение?“
- „Чувствам, че всички искаме най-накрая да уточним този договор. Г-н Морисън, бихте ли ми казали как виждате нещата?“
Идиомът на червената шапка не бива да се надценява или да се използва прекомерно до абсурд. Абсолютно ненужно е да се обявява всеки път, когато се изразява някакво вътрешно чувство. Той следва да се използва само тогава, когато формално и целенасочено се изразява чувство, или пък се иска да бъде изразено.
Приложение на чувствата
След като веднъж чувствата са извадени наяве посредством червената шапка, може да се направи опит те да се изследват и дори да се променят. Това вече не е част от идиома за червената шапка.
Мисленето може да промени чувствата. Те се променят не от логиката, а от другата част на мисленето – възприятието. Ако започнем да виждаме нещо по начин, различен от преди, заедно с промененото възприятие може да се промени и онова, което чувстваме.
Например:
- „Не приемай това като загуба.Погледни го като сериозна възможност да прецениш силните и слабите страни на начина, по който той играе тенис.“
- „Това предложение би ли било приемливо, ако инициативата беше дошла от твоя страна?“
- „Приемете, не че сте сгрешили в преценката, а че сте научили нещо важно. Обучението винаги струва скъпо. Друг път ще внимаваме да не правим тези грешки.“
Невинаги е възможно да се получат възприятия, които да променят или да изличат определено чувство. Но винаги си струва да се опита.
Изразените чувства могат да формират постоянен фон на мисленето или на обсъждането. Човек неизменно осъзнава съществуването та този емоционален фон. На него се вземат решения и се правят планове. От време на време е полезно да си представим друг емоционален фон и да се опитаме да видим доколко различно биха изглеждали нещата.
Ето илюстрация на тази възможност:
- „Всички знаем, че тези преговори се провеждат на фона на силна взаимна подозрителност. Нека да си представим как бихме мислили, ако всяка от страните имаше доверие в другата страна.“
- „Съществува убеждението, че това което решим тук, няма да промени кой знае какво. Събитията вече са в ход. Но нека си представим, че това не е така и че имаме възможност да държим нещата под контрол.“
- „Трябва да ни е ясно, че във въздуха витае гняв. Не можем да игнорираме това.“
Както посочих преди, чувствата и усещането са част от оцветяването на картата. Използвайки конвенцията на червената шапка, можем да установим кои нейни зони са интензивно оцветени от емоционална гледна точка. Това ще ни помогне да ги избягваме, когато вземаме решения по спорни въпроси.
Например:
- „Предложеното ограничаване на работата Ви за конкурентни компании е очевидно емоционален момент. Засега да оставим това настрани.“
- „Представителят на профсъюзите никога няма да се съгласи на нещо, което би довело до намаляване на надниците. Това беше изразено доста категорично.“
Чувствата место пъти се използват за извоюване на позиция при водене на преговори. Нямам предвид сърдене, заплахи, изнудване, призиви за състрадание. Става дума за емоционална стойност, която се придава на определени неща.
Принципът на променящата се стойност е в основата на всички преговори. Нещо има една стойност за едната страна и друга – за отсрещната. Тези стойности могат да се изразят директно с помощта на „червено“ мислене:
- „Способността ни да пресичаме „демаркационните линии“ на профсъюзите е много важна за производителността на труда в компанията.“
- „Трябва да настояваме да се спазят съществуващите дисциплинарни процедури. Не твърдим, че Джоунс е виновен, но процесурите трябва да се спазват.“
Езикът на чувствата
Най-трудното нещо, когато носиш червена шапка, е да не се подадеш на изкушението да обосновеш чувството, което изразяваш. Подобна обосновка може да е вярна, но може и да не вярна. И в двата случая червената мислеща шапка я прави ненужна.
Възпитани сме да се извиняваме за чувствата и усещанията си, защото те не принадлежат към логическото мислене. Затова сме склонни да ги разглеждаме като нещо извън логиката. Смятаме, че ако някой не ни се нрави, трябва да имаме основателна причина за това. Ако пък ако ни харесва един проект, то трябва да се основаваме на логически доводи. Мисленето на червената шапка ни освобождава от това задължение.
Означава ли това, че можем да се подаваме на някакви предубеждения? Не крие ли то огромни опасности?
Напротив. По-опасни могат да бъдат предубежденията, привидно основаващи се на логиката, отколкото тези, които приемаме като вътрешно чувство.
Червената шапка не е рупор на чувствата, макар че някои могат да се изкушат да ги използват именно по този начин. Тя по-скоро наподобява огледало, отразяващо чувствата в цялата им сложност.
Казват, че ескимосите има 20 думи за сняг. Има култури, които имат по толкова думи за различните нюанси на любовта. Съвременният английски език, а и много други европейски езици нямат толкова широк диапазон от думи за означаване на чувства. Ето защо мисленето на червената шапка ни позволява смело и открито да изразяваме чувствата си, но би трябвало да правим това прецизно, за да съответстват на конкретната ситуация. Без червената шапка ще имаме склонност да се ограничаваме с по-силни думи, допълнени с тон и мимика.
Червената шапка: обобщение
Когато мислещият човек си слага червената шапка, има възможност да каже: „Ето какво чувствам аз по този въпрос“.
- Червената шапка легитимира легитимира чувствата и усещането като важна част от мисленето.
- Червената шапка дава израз на вътрешното ни чувство, така че до да може да стане част от картата на мисленето, както и част от ценностната система, според която избираме пътя по тази карта.
- Червената шапка предлага удоблен метод за „включване“ и „изключване“ по начин, който би бил невъзможен без такъв инструмент.
- Червената шапка позволява на мислещия да изследва вътрешното усещане на другите, като ги помоли за тяхното „червено“ становище.
- Когато мислещият използва червената шапка, той никога не трябва да прави опити да оправдава изразените си чувства или да търси логическа обосновка за тях.
Червената шапка обхваща две големи групи усещания.
Първо, това са обикновените чувства, вариращи от силните емоции като страх и неприязън, до по-неуловимите като подозрение, например.
Второ, съществуват сложни преценки, които включват такива видове усещане като предчувствие, интуиция, усет, вкус, естетически предпочитания или други вътрешни чувства. Доколкото нашето мнение се гради върху този вид чувства, то също може да намери място под червената шапка.
Снимка: Emilian Robert Vicol