Това е четвъртата статия от поредицата за възможностите да стимулираме повече идеи и иновации в ежедневната работа. Поредицата е вдъхновена от книгата на Стивън Джонсън “Как се раждат добрите идеи. Естествената история на иновациите”.
Реших, че работещите хора, а и техните ръководители, имат нужда от подобни четива. Хванати здраво в примката на рутината и грижите по бизнеса, често пъти забравяме да обновяваме и въвеждаме новости. Не знаем, а може би и не смеем да стимулираме хората в даването на идеи.
А идеите и иновациите вършат работа. Те са развитието и прогреса, от който всеки човек и бизнес имат нужда. И не е нито толкова сложно, нито толкова трудно да поддържаме творчески дух на работата, както става ясно от книгата на Стивън Джонсън.
Първите три статии дотук бяха:
- Концепцията на “съседното възможно” в иновациите
- Концепцията на “течната среда” в иновациите
- Концепцията на “бавното прозрение” в иновациите
По-долу ще стане дума за това как случайните прозрения стават основа за нови идеи и иновации и дали можем да стимулираме случайни прозрения на работното място.
Какво е “случайно прозрение”?
За случайното прозрение има специална дума на английски език – “serendipity”.
Случайното прозрение е това, което ни осенява внезапно, случайно и всъщност чрез него откриваме някаква по-различна гледна точка, виждаме нещата по по-различен начин, отколкото досега.
Да сме в състояние на случайно прозрение е възможно. Достатъчно е умът ни да е буден, разбира се не в буквалния смисъл на думата. Както е известно нашият ум съдържа много идеи, спомени и каква ли не информация. Част от тях буквално може да ни шокира с новото, което те съдържат.
Така например, по време на сън нашият ум изследва и измерва нови истини, асоциира, комбинира. В съня спомените и асоциациите взаимодействат помежду си хаотично и случайно. Това е така, защото по време на сън умът ни се натъква на ценна връзка, която преди това е убягвало от съзнанието ни.
“Учените са убедени, че сънищата макар и хаотични – пише Стивън Джонсън – са много продуктивен начин да изследваме съседното възможно.”
Именно по време на сън руският учен-химик Димитрий Менделеев открил на каква основа да подреди периодичната таблица на химическите елементи, която всички сме изучавали в училище.
Аз разбира се не съм Димитрий Менделеев и не мога да се похваля с грандиозни открития. Но съм имала случайни прозрения по време на сън. Мислейки върху тях съм разбирала някои “съседни възможности”, а това ми е помагало да прозра определени свои виждания, на което преди това не съм обръщала внимание.
Когато идеите се свързват и комбинират случайно, включително и интуитивно, възникват открития и иновации
Когато идеите се свързват и комбинират случайно, включително и интуитивно, възникват открития и иновации. Такова е заключението на Стивън Джонсън. Според него в последните два века хората са застъпвали противоположно мнение, а именно, че идеите и новостите трябва да се съхраняват, да се пазят в тайна и всячески да се изолират от подобни случайни връзки, откровения и идеи. Привежда за пример многобройните патенти, търговски тайни, интелектуалната собственост.
Всичко това според Джонсън намалява възможността за случайни прозрения на цяла мрежа от умове, които биха искали да се ангажират в решаването на определен проблем.
В тази връзка искам да добавя, че съм чела изумителни неща за резултатите от работата на групи от хора, които са съсредоточени върху определена цел. Силата на ума е мощна енергия. И може би когато повече блестящи умове споделят свои виждания, поне един сред тях ще е споходен от случайното прозрение. Това може да е началото на новата идея.
Какво още стимулира случайното прозрение?
Какво още стимулира случайното прозрение?
Според Стивън Джонсън това са разходките, къпането под душ, киснене във вана, четене на книги, творческа командировка, пътуването, прочита на личния архив от цитати и дневници.
Позволявам си да добавя други неща, които съм изпробвала.
Например, слушане на определени мелодии, разглеждането на снимки, албуми, прочита на вече прочетени книги, преглед на слайдшоу, препрочитане на записки от посетени семинари и лекции, слушане на речи и лекции на някои лектори, разговори с хора – приятели, съседи, нови познати.
Пробвала съм още да наблюдавам хората, които вървят по улицата – как се движат, как пресичат, как изглеждат лицата им, каква е походката им. Ако успея се съсредоточа и да поставя тази информация като фон на мислите, които ме занимават по определен въпрос, винаги се натъквам на някакъв нов акцент.
Как да се стимулират случайните прозрения на работното място?
Как да се стимулират случайните прозрения на работното място? Малко мислим по този въпрос и не използваме потенциала на хората. Дали защото гледаме на работата само като нещо, което трябва да се свърши сега и веднага?
Периодичните, добре обмислени и продуктивно проведени работни срещи могат да бъдат незаменим помощник в стимулирането на идеи. Това за съжаление е непознати практика за много фирми и организации, където по-скоро се провеждат “оперативки”.
По същия незрял от гледна точка на мениджмънта и лидерството на хора начин се възприема т.нар. “тиймбилдинг”. Превръща се в изцяло забавно-равлекателно събитие, а истинската му същност е чрез по-нетрадицонни средства да се провокира мисленето и креативността на участниците.
В резюме
Случайното прозрение всъщност не е съвсем случайно, защото случайни неща няма. Има причини, има и следствия. Прозрението, което ни осенява, всъщност е следствие на някаква наша цел, която имаме или искаме да постигнем. Когато сме ангажирани в този процес умът и тялото работят в тази посока.
Снимка: Steve Johnson, CC