Уорън Бъфет е един от най-богатите хора на света, който освен изключителен инвеститор е очевидно и изключителен мениджър, като се има предвид, че фирмата му “Бъркшър Хатауей” има 233 000 служители по цял свят. Близо 90 изпълнителни директори на различни компании се отчитат пряко или непряко на Уорън Бъфет и си заслужава да се спомене, че в съвременния бизнес никой не е управлявал по-талантлива група от мениджъри от толкова много разнородни фирми, постигайки такива впечатляващи резултати.
Именно на темата за Уорън Бъфет и неговия стил на управление е посветена книгата “Уорън Бъфет и тайните на мениджмънта”. Написана от експертите по “Бъфетология” Мери Бъфет (съпруга на Питър Бъфет – син на Уорън Бъфет) и Дейвид Кларк (световно признат авторитет по въпросите на Бъфетологията и управляващ партньор на частна инвестиционна компания), книгата предлага поглед “отвътре” върху начина, по който Уорън Бъфет управлява.
Добър или лош икономически фундамент?
Едно от нещата, които прави силно впечатление още в първите страници на “Уорън Бъфет и тайните на мениджмънта” е практичната философия на Бъфет по отношение на избора на фирма, която предлага най-големи възможности за приходи и кариера.
Според Уорън Бъфет не всички фирми предлагат равни възможности пред инвеститорите, мениджърите и служителите в тях. Някои фирми са с по-добър икономически фундамент от други и това се отразява благотворно на всички, свързани с подобни фирми, в т.ч. и на мениджърите, които управляват подобни фирми.
На фона на фирмите, които притежават по-добър икономически фундамент, мениджърите работещи в тях изглеждат добре, което означава например, че могат да се радват на по-успешна кариера и по-високи бонуси в края на годината. И обратното – дори когато един мениджър е компетентен, нестабилният икономически фундамент на фирмата му го дърпа надолу и му пречи да разкрие потенциала си, както и го лишава от сериозни приходи.
Когато говорим за фирми с “по-добър икономически фундамент”, става дума за фирми с т.нар. “трайно конкурентно предимство”.
Уорън Бъфет смята, че най-добрата компания за притежаване, инвестиране и работа в нея (в т.ч. управление) – онази, която предлага най-големи възможности за напредване в кариерата, сигурност на работното място и дългосрочни печалби – е компанията, която има подобно трайно конкурентно предимство.
Това са компании, които имат почти пълно господство върху своя пазар и разполагат със стоки или услуги, които на практика не се променят, продават се лесно и притежават част от съзнанието на потребителя. Това автоматично води до по-висок коефициент на рентабилност и оборот на стоковите запаси, което значи, че често пъти тези компании разполагат с много пари.
Фирмите с лош икономически фундамент от своя страна се характеризират с циклични подеми и сривове и могат да направят от един мениджър звезда днес, а утре той да е на опашката на хората, които си търсят работа, защото е бил уволнен за слаби фирмени резултати.
Така че, когато говорим за мениджърска компетентност, добре е да си спомним и за това, че освен нагласи, знания и умения, които един мениджър следва да притежава, за да върши работата си добре, има и още нещо, което влияе на успеваемостта му – типа фирма, в която работи и нейния икономически фундамент. Или, казано другояче, за успеваемостта на ръководителя значение има факта дали фирмата му притежава някакво трайно конкурентно предимство, което да му помага в работата и да работи в негова полза.
Три основни бизнес модела на трайното конкурентно предимство
С течение на годините Уорън Бъфет е установил, че фирмите с трайно конкурентно предимство спадат към три основни бизнес модела. Тези три бизнес модела едва ли са лично откритие на самия Бъфет, сходно разпределение на някои от основните бизнес модели може да се открие дори в учебниците по маркетинг и потребителско поведение, но е интересен погледът на Бъфет по отношение на мениджърската кариера и развитие в тях.
Става дума за следните три типа фирми:
- Фирми, които продават уникална стока
- Фирми, които предлагат уникална услуга
- Фирми, които купуват и продават стока и услуга, от която обществото има постоянна нужда
Какви кариерни възможности и мениджърско развитие позволяват тези три вида фирми (бизнес модели):
1. Фирми, които предлагат уникална стока
Това са фирми от типа на “Кока-кола”, “Пепси”, “Ригли”, “Крафт”, “Проктър енд Гембъл”, “Филип Морис” и др. Това са компании, които използват потребностите на потребителите и благодарение на реклама и други способи запечатват по такъв начин своите продукти в съзнанието на хората, че те се сещат веднага за тях, когато имат нужда да задоволят някаква своя потребност.
Ако ни се дъвче дъвка, може би първото нещо, за което ще се сетим днес е “Orbit” на “Ригли”. Ако сме жадни в горещ летен ден, вероятно ще посегнем към “Кола”. Ако искаме определен козметичен продукт, вероятността да изберем продукт на “Проктър” е много съществена.
Подобни фирми, чрез своите силни марки владеят част от съзнанието на потребителите. Много често дори не им се налага да променят продукта си (което е добре), а така също и продават с по-висок марж на печалбата. Подобни компании се разпознават лесно по последователните и силни годишни приходи и предлагат на мениджърите в тях благодатна почва да направят шеметна кариера, да получават високи заплати и отлични бонуси.
2. Фирми, които предлагат уникална услуга
Това са компании като “Американ Експрес”, “Мудис” и др., предлагащи уникални услуги, без които в наши дни трудно може. Продажбата на уникална услуга позволява на фирмата без кой знае какво продуктово обновление или складови наличности да владее съзнанието на потребителите и да работи на дори още по-високи маржове на печалбата.
Според Уорън Бъфет да си мениджър в подобна компания може да бъде високодоходна дейност, без наличието на финансови сътресения, които тормозят други фирми.
3. Фирми, които купуват и продават евтино
“Уол-Март” в САЩ е типичен пример за това. Вместо да продава с големи надценки, както при предишните два типа бизнес модели, “Уол-Март” е разходен лидер, който продава в огромни обеми и с ниска надценка. От изключителна важност тук е способността на фирмата да си доставя стоки евтино, което предопределя и нейната рентабилност.
Съответно, клиентите биват по-лесно привлечени от репутацията на фирмата, че предлага най-добрите цени в района, а мениджърите, които работят в подобни компании черпят ползи от всичко това.
Най-добрите и най-лошите възможности
Опитът на Уорън Бъфет сочи, че от трите бизнес модела, предлагащи трайно конкурентно предимство третият модел – този на фирмите, които купуват и продават евтино, предлага най-малко възможности за напредване и развитие на кариерата на един мениджър. Това се дължи на особеността на бизнес модела и на непрекъснатия натиск върху цените и разходите, което държи и приходите на мениджърите относително ниски.
И все пак, подобни фирми предлагат по-добри възможности за работа и кариера, отколкото по-посредствените фирми, които не спадат към нито една от трите категории и нямат осезаемо и трайно конкурентно предимство.
Моят личен опит
Разсъждавайки върху всичко това, направих за себе си една ретроспекция на моите бивши местоработи и на кариерата, възможностите и доходите, които съм имал в тях до този момент.
Така например, имал съм възможност да работя за компания, която е притежавала характеристики на първия бизнес модел, както и за компания, която е притежавала характеристики на третия бизнес модел. Работил съм и за фирми, чиято дейност очевидно не е била основана на добър икономически фундамент и които не са притежавали трайно конкурентно предимство.
Резултатите, съдейки от моята лична практика, в т.ч. и от практиката ми на ръководител в подобни компании съвпадат с изводите на Уорън Бъфет и разсъждавайки за това сега, си давам сметка как съм инвестирал значително време и усилия в компании без достатъчно добър икономически фундамент и без трайно конкурентно предимство. В резултат на това доходите ми са били по-ограничени, а и ресурсите, с които се е налагало да боравя, докато в конкурентни компании нещата са изглеждали в пъти по-розово за мениджъри, които са работили в тях и са заемали аналогични на моите длъжности.
Това е и една от големите кариерни поуки пред ръководителите, а и пред останалите видове служители – да избират местоработата си (ако планират да се посветят по-дългосрочно на нея) освен по другите показатели и по още един – дали фирмата-работодател има някакво трайно конкурентно предимство.
Има ли такова предимство една фирма, нещата по-често ще вървят някак от само себе си по-гладко. Няма ли – трудностите ще изобилстват, възможностите за постигане на високи резултати, за развитие и доходи нерядко ще бъдат по-ограничени.
За книгата
Мери Бъфет и Дейвид Кларк, тандемът автори, познаващи отблизо Уорън Бъфет и неговите бизнес умения, предлагат уникално и достъпно ръководство за разбиране и усвояване на прозорливия начин, по който финансовият гуру Бъфет управлява както живота, така и бизнеса си – в книгата „Уорън Бъфет и тайните на мениджмънта“.
Дори и в днешния икономически климат, когато толкова много инвеститори и големи компании фалират, Уорън Бъфет продължава да жъне успехи. За да обяснят това, Мери Бъфет и Дейвид Кларк написват първата по рода си книга, която отправя задълбочен поглед към философията на легендарния Бъфет за управление на личния живот и бизнеса – какво представлява тя, как действа и как бихте могли да я използвате.
Снимка: Paul Goyette